Кражби

От Кеворк Кеворкян, в-к “Стандарт” 05.12.2011г.

Тези хора вече изобщо не правят политика, те и не могат да я правят. Те я говорят – мрачно или пък игриво, като Снежинка, но все лъжливо. Обаче знаят как да се забавляват за сметка на политиката с някакво извратено чувство за хумор. Ето как: може някой от тях да предложи – хи-хи-хи – някого за футболист на годината. И тогава активистите им, доколкото са останали, или преторианската им гвардия от хора, все пияни от лошо политическо питие, започват да събират “гласове” – за да опорочат и този избор. Утре някой може да предложи и Кунева за гимнастичка на столетието –

шпагатче насам, шпагатче натам, па-до-дьо под полата на доня Маргарита:

“О, царю честити, колко ми е приятно край вас, о, колко лоши са партиите, о, ще направя партия, о, Джеймс Пардю – моя балетмайстор?” Спокойно може да стане гимнастичка на вечността, достатъчно е други активисти от други партийки да запретнат ръкави. Гласовете на тия хора сякаш идват от отвъдното. То и точно така се случи с Костов – гледах повторението на “Насреща с Люба Кулезич” (ТV7) и гласът му долетя в два след полунощ, наистина от мрака. Глас отвъд приличното. Гракливото му говорене пак бе изпълнено със злъч. Дадоха чайче на Г-н Злъч, понеже имал температура, но и това не помогна – и цяла бъчва с мед да бяха изсипали в него, пак нямаше да има полза. Толкова много бе отровата на забравата, която, както винаги, продава този човек. Във Факултета по журналистика трябва да се открие нова дисциплина: как да се разговаря с хора като Костов. Хора, за които светът е заслонен от собствената им сянка и нищо не може да пробие бронята им. Костенурките на прехода, които не са мръднали и на сантиметър към собственото си познание. С тези хора – това най-напред трябва да се каже на студентите – не бива да разговарят ония, които са ги познавали или които са били близо до тях през годините. Упражнението трябва да се проведе по друг начин. Отиват на някоя археологическа разкопка – и ето, от тъмата на пръстта се появява някаква кост. Това е Костов – ще им кажете тогава на студентите, разговаряйте сега спокойно с тази кост, но без да давате ухо на митове и на всичко онова, с което обрасва дъното на един потънал кораб. Търсете най-ясните въпроси – иначе тази кост веднага ще ви заседне на гърлото – и тогава ще участвате в поредното представление на големия спектакъл “Кражба на памет”, който се продуцира от 20 години. Не питайте такъв човек как гледа на своята отговорност, няма смисъл.

Защото тогава доста пръст трябва да отърсите от костта:

“Ами как да ви кажа, аз правя всичко възможно, това е моята отговорност.” След като чуете този отговор, бягайте надалеч. Бягайте също и когато български политик иска да звучи “библейски”, когато сам твърди, че е помъдрял, когато използва фразата “честно казано”. А и поначало избягвайте – все едно, че са чумави – политици, които употребяват думата “честност”. Бъдете готови, когато български политик изрече “честно казано”, да чуете най-тлъстите лъжи. Например, че Костов – мрачният самодържец на прехода, винаги бил управлявал с консенсус!? Българският политик умира да хвърля лъжи точно в лицето на хора, които добре го познават – това е неизкореним инстинкт в него, никаква църква не може да го смири, той изпитва удоволствие да се гаври по този начин с публиката. Ето, Костов на втората година от управлението си изгони без никакви обяснения деветима свои министри – а между тях бях някои от най-успешните му съратници. 12 години по-късно той отдавна е забравил това. И когато чуете другата глупост, че управлявал “с таланта на цялата нация”, вие трябва да си кажете, че това е щастлив безпаметен човек – и да се отдалечите от разкопките, без да се обръщате назад.

Когато си имате работа с експроприатор на памет и на минало, трябва да използвате съвсем ясни и кратки въпроси, които да действат като удар с бухалка. Например: Ти какво направи за пенсионерите? Каква беше твоята реформа в здравеопазването? Каква е разликата между реформа и погром? Случаят с “Кремиковци” реформа ли е или кражба? Ти къде сбърка? Ти в какво си грешен? Без такива въпроси няма разговор, има само ровене в пръстта. Подобни интервюта са истински медиен терор. Гласовете в тях сякаш наистина идват от отвъдното. От място “злачно”, където хората са загубили представа за себе си, за собствената си роля и сетне са решили да се самоназначат за някакви арбитри на случващото се днес.

Това е приемливо за една телевизия от оня свят, но не и за телевизия, която е потопена във въртопа на реалния живот. Много медийна енергия през седмицата бе изхабена за “допитването” за футболист на годините – много повече, отколкото за самата подписка. Да се одумва нещо, в което са се включили едва 7 хиляди души, е напълно безсмислено. Това са баналните забавления на троловете от Мрежата. Седят корабокрушенците от някоя малка злобна партийка и се питат как да уязвят примерно Бойко. Хайде да го направим футболист на годината! Е, направете го, и какво от това. Това как ще се отрази примерно на тарикатите от зърнопроизводството – и те ненаиграли се. Българското лекарско съсловие постепенно загива, а вие сте се втренчили във веселите трактористи. Направете една проста сметка – 300 трактора по 100 лева джобни на ден по 30 дни ви излизат по-малко от милион. Бълха ги ухапала вратовете от този бизнес. Е, и – ще им клекнете ли пред тази кражба на безсмислено внимание? Може да се направят и други сметки. За туризма щели да бъдат похарчени над 20 милиона лева. И пак никой няма да знае – срещу какво. Напоследък по наши телевизии се завъртя един клип за Украйна, каква беше тази история, никой не разбра. Но едва ли ще се намери човек от тази планета, който да посети Украйна, ако поне веднъж е попаднал на този клип. По-различни ли са от въпросния клип българските, някой виждал ли ги е изобщо? Министър Трайков тия дни каза, че го гледали в ръцете, когато пазарува, а пък и стандартът му бил чувствително спаднал, откакто е станал министър. Аз пък си мислех, че го измъчва безсъние заради подобни клипове. Докато някои харчат онзи милион покрай веселяците с тракторите, се случват далеч по-важни неща, на които само кимваме. Имаше един много важен диалог тази седмица. България се оказа най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. Бойко попитал новата министърка на правосъдието как всъщност се правят тези класации. Тя би трябвало да знае, понеже доскоро се препитаваше с продаването на нелицеприятна информация за страната ни – доколко е била достоверна, питайте нея. Надявам се, че вече като шеф на правосъдното министерство ще избягва поне в някаква степен користния език на наемниците от българските неправителствени организации. И какво отговорила дамата на простичкия въпрос на Бойко? Ето какво: подобни класации се базирали на изключително достоверни методики. Питали хората какво мислят – а пък те си казвали какво чувстват. Това бил отговорът. Вие сериозно ли говорите подобни глупости, къде мислите, че се намирате? Няма българин, когото да запиташ дали България е корумпирана – и да не зяпне срещу вас с едно “да”. Всеки ще ви го каже, докато си клати топките в някоя градинка. И без дори изобщо да схваща въпроса. Това сме си ние. Бабите говорят за корупцията, а пък тарикатите организират парад на трактори, тях корупцията не ги интересува. Много съм щастлив, когато чувам подобни глупости. Това означава, че животът е неизчерпаем откъм забавления. Ако ги питате, доста руснаци ще ви кажат, че живеят в един град, който от време на време се нарича Лондон. Ако питате смуглите младежи от Свероизточен Лондон, те пък ще ви кажат, че живеят в Лондонистан и ще са убедени, че до края на века той ще бъде ислямистки град. Все въпрос на усещания. Ние живеем в нереален сънлив свят на измишльотини. И на чиновническо бесуване, което обаче идва главно от Запад. То може да опорочи всякаква идея, всякакъв замисъл.

Не прозрачност без граници, а глупост без граници

И друго. Как ли ще се справи новата министърка с тази корупция – досега тя вероятно е виждала как изливат с кофи мръснословие за страната ни, а сега пък трябва да го изгребва с чаена лъжичка. Но едно е безспорно – тя е най-храбрата персона на целия преход. Да отидеш от някаква неправителствена организация – бля-бля с кофите, начело на най-солидното министерство, се иска кралимарковски героизъм. Това пък ми се вижда като присвояване на огромни дози ентусиазъм. Храбра дама, вън от съмнение. Да седнеш и да ръководиш в Съдебния съвет някои от най-качествените юристи в страната само с усещания ще бъде много любопитно преживяване. Преди време имаше зверска атака на някои правозащитни, неправителствени и изобщоорганизации срещу Висшия съдебен съвет – и сега тези въобщенци получиха министерски пост. Но да не правим излишни конспирации. Докато представяше новата министърка, Бойко каза, че тя се ползвала с доверието на Брюксел – добре, след като там си падат по усещанията, здраве да е! Тъй че, правете си изследвания за усещанията на хората – докато си останете само с усещанията им. Това пък е кражба на усещания. Когато министър Трайков даде онези милиони за туристическата реклама, нека да настоява най-важният клип да се нарича “България – страната на усещанията!”. На неизчерпаемите усещания. Ох, какви усещания имаме само. С усещания – напред към Европейския съюз. Усещанията са нашата свобода! Всъщност гледах предаването на Кулезич, понеже ми беше любопитно да разбера как се краде апартамент от австриец, който ту е мъртъв, ту е жив и здрав. Каква технология е приложила Маргарита Михнева. И дали и тя не е станала жертва на “Синдрома Зелиг” – когато журналистите заприличват на героите си. Та чаках да видя как Михнева е откраднала апартамента – но преди нея в предаването цъфна Костов и се отплеснах по кражбите на минало, в сравнение с които стореното от Михнева е някакво мише цвърчене. Но бъдете спокойни. Прокуратурата няма да направи нищо за откраднатия от клетия австрийски гражданин Хубнер апартамент. И ще е права – защото тъкмо поради подобни афери тя се отнася с презрение към всичко, което се случва в журналистиката ни.

За протеста на зърнопроизводителите и земеделците като цяло, не е прав. Хората протестират, защото им писна да ги правят на маймуни.