Коментар върху „Христос не е създавал своя религия?”

Отварям страницата, носеща гръмкото име „Новото познание“ и там попадам на текст, озаглавен

„Христос не е създавал своя религия? Възстановявал е старо учение“

Учени откриха сензационна находка, която се определя за първото писмено доказателство за живота на Исус Христос. Древният комплект от табли показва най-ранния портрет на Исус Христос, който е приблизително на 2000 години. Металните „страници”, подвързани с пръстени, са били открити в Йордания през 2008 година от местен бедуин. В тях се споменават Исус Христос и неговите последователи.

След детайлен анализ на оловото и превод на думите върху него, учените Дейвид и Дженифър Елкингтън стигнали до заключението, че таблите датират от времето, когато Исус е проповядвал. Това, което те разкриват, може да се окаже сензационно не само за християнския свят, но и за евреите и мюсюлманите. В таблите е написано, че Исус не е създавал своя религия, а е възстановявал стара традиция от времето на Цар Давид, датираща отпреди хиляда години.

В текстовете се споменава, че Богът, на който Исус се е кланял, е бил както мъж, така и жена. Самата книга е базирана върху идеята, че Исус е насърчавал поклоненията в Храма на Соломон, където се е вярвало, че може да бъде видяно лицето на Господ.

Целия текст на публикацията може да прочетете ТУК

I . Исус никога не е твърдял, че създава нова религия. Вярно е. Няма да е зле да прочетат, че го пише в самата Библия. Там изрично е написано. Преоткриват всеизвестен факт.

II. Самият Исус като проповедник вероятно е бил част от есеите 1 и за известно време назорей 2, но произлизащ от средите на фарисеите 3.

Пръдържал се е към Мойсеевия закон „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Матей 5:17-18). По негово време единобожието вече е било утвърдено. Така, че надали е бил поклонник на Ашера. Според Евангилията е видно, че Исус е бил високоморален учител, който е проповядвал равенство между хората. Както пред Господа, така и измежду самите тях.

III. Християнството е наследник на фарисейския вариант на юдаизма, силно повлиян от есеите, а не на садукейския 4 въпреки влиянието и на двете течения, които се преплитат доста по-късно.

Християнството е продължение на една по-стара религия, която се е видоизменила и еволюирала с течение на времето под влиянието на политическите и социалните изисквания на епохата. Кога са се случили тези изменения не може да се каже с точност, но вероятно са приключили някъде около времето на император Галерий Максимиан 5, което през май 311 г. довежда до Сердикийския едикт 6, който безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание признато и прието от Римската империя. Неслучайно днес говорим за юдео-християнството като за едно цяло, което включва всички християнски и юдейски деноминации в съвремието.

IV. Основната и най-главна грешка в текста на статията е „В текстовете се споменава, че Богът, на който Исус се е кланял, е бил както мъж, така и жена.“ Няма такова нещо! Иде реч за ДВЕ РАЗЛИЧНИ БОЖЕСТВА. Ашера7 и Ел8

В миналото, преди юдаизма да стане изцяло монотеистичен /това се случва по времето на пророк Данаил, около 600 г. пр. Хр./ е имало култ и към Ашера, която много от вярващите са считали за спътница на Ел.

Това е установено не толкова от религиозни текстове, колкото от разкопките, направени в Светите земи, както и от външни източници /вавилонски, египетски, персийски и етиопски/, както и от митове и легенди на народностите населяващи региона.

В християнския свят, култа към т.нар. “Черни Мадони”, който е разпространен основно във Франция, Малта, Португалия и Испания и по-малко в Белгия, Германия, Унгария и Хърватия, а в последните няколко столетия в Мексико, Гватемала, Еквадор, Канада и Луизияна /САЩ/ е именно отражение на култа към Ашера.9

В Южна Франция и Северна Испания народните предания се преплитат с религията. Черните мадони във Франция биват наричани не като ги нарича Църквата “Богородици”, а “Маделинес” т. е. “Магдалени”.

Хората на Иберийския полуостров и в Южна Франция вярвали, че Мария Магдалена е съпруга на Исус. Също така в някои части на Иберийския п-в, както и в Светите земи имало хора, които вярвали, че Исус и Мария Магдалена са проявления на Ел и Ашера.10

Всъщност, аналогии може да се видят не само в протоюдаизма, който е политеистичен /в християнството от там идва култът към светците/ преди да се наложи единнния култ към Йехве 11

Баал 12 и Астрата 13, Тамуз 14 и Ищар 15, Озар 16 и Изида 17 са божествените двойки, обвързани с мита за вечното завръщане на живота чрез възкресение, който е детаилно изследван от етнолога Мирча Елиаде в книгите му „Митът за вечното завръщане. Архетипове и повторение“ / „Le Mythe de l’Eternel Retour“, 1949, в превод на Лидия Денкова и Галина Вълчинова 1994/ и „Образи и символи“ / „Images et symboles“, 1952 в превод на Лиляна Цанева, 1998 /

Така, че в м-ла не се казва нищо, което не е казано до сега.

1 . Есеите (на иврит: אִסִּיִים) са привърженици на течение в юдаизма между II век пр. Хр. и I век. Далеч по-малобройни от последователите на другите две главни течения – фарисеите и садукеите – те живеят в различни градове, образувайки компактни общности, посветени на аскетизма, доброволната бедност и миква. Повече подробности може да прочетете ТУК За Кумранските ръкописи, може да прочетете ТУК

2 . Повече подробности може да прочетете ТУК. Според Стария завет Самсон също е назорей Съд. 13:24 — 16:31

3 . Фарисеите са обществено движение и идейно течение в юдаизма в Палестина през I век. Те се противопоставят на течението на садукеите, като за разлика от тях отхвърлят влиянието на елинизма и приемат еврейската устна религиозна и правна традиция. Повече подробности може да прочетете ТУК

4. Садукеите също като фарисеите строго следват предписанията на Танах, но за разлика от тях не признават устни учения и допълнения. Също така в разлика от фарисеите, садукеите са възприемчиви към нормите на гръцко-римската култура и подкрепят проримските настроения и ориентации в Юдея в годините преди и след Христа. Повече подробности може да прочетете ТУК

5. Гай Галерий Валерий Максимиан е римски император, по произход тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан. Галерий е издал прочутия Сердикийски едикт от 311 г., определил християнството за легална религия в Римската империя, повратен момент сложил началото на официалното християнизиране на Европа. ТУК

6. Едиктът за толерантността или още Сердикийски едикт е едикт на римския император Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в Сердика на 30 април 311 г., но обявен в Никомедия. Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание признато и прието от Римската империя. Целия текст на Едикта може да прочетете ТУК

7. Аше́ра (древноевр. אשרה) е ханаанска върховна богиня, почитана като Богиня-м

айка, съпруга на върховния бог Ел. Повече подробности може да прочетете ТУК

8. Ел, Елоах, Ил, Илу (аккад. Ил-Аммуррум — Аморейски Бог или просто Амуррум) — в западносемитската митология е върховен Бог-Творец на Угарит и Финикия. Отъждествява се с шумерския бог Ишкуром. Повече подробности може да прочетете ТУК Също така означава и Бог, Господ

9. Виж. „Новите религии на Новия свят“ и „Синкретичните религии на Новия свят“ /Разглежда синтеза между католицизма, местните вярвания и привнесените от Африка култове в Новия свят след Конкистата. Основната тема са Сантери́я в Куба и Мексико, и Вуду в Хаити и Луизияна/

10. Виж. „Светата кръв и Свещеният Граал“ /превод на български Юлия Чернева, 1994г., изд. “The Holy Blood and The Holy Grail, 1982” / Може да прочетете или свалите от ТУК Тезата е широко отразена в документалния филм „Забранени от библията“ (2003) ВИДЕОТО и СУБТИТРИТЕ

11. Според някои твърдения, християнските светци са отражение на полиетистичния пантеон.

12. Баал на староеврейски: בעל или באל – Баал, Балу, Ваал – букв. “бог, благ, владика, велик”, “стопанин, Господ или господин”) е епитет на “бог, владика” на цяла родствена група богове и бог на домашното огнище (градоначалник) на древните западни семити. Също така, по-всяка вероятност произходно, е божество в/на асиро-вавилонската етнокултура, откъдето е пренесен култа във Финикия, Ханаан и Сирия като гръмовержец (съответства на древногръцкия Зевс), бог на плодородието, водата, войната, небето, слънцето и останалите основни култове в/на мъжкото начало. Повече подробности може да прочетете ТУК

13. Астарта (на гръцки: Αστάρτη, Astártē) е финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов. В гръцката форма нейното име произлиза от семитското Ищар. В класическата епоха Астарта се е считала за богиня на луната (може би в резултат на смесване с други семитски богини). По свидетелства на гръцки и римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Артемида, и по-често – с Афродита. В египетски иконографии е изобразена като войнствена богиня, която иска да унищожи човечеството. На металните плочи, датиращи от 1700-1100 г. пр. Хр, тя се появява гола, за разлика от другите египетски богини, обикновено целомъдрено увити с покривала. Повече подробности може да прочетете ТУК

Смъртта на Адонис

14. Тамуз /Думузи/- шумеро-акадски бог-пастир и бог на вегетацията и възлюбен на Ищар /Инана/, подчитан от елините като като . 25 декември бил честван като негов рожден ден. Повече подробности може да прочетете ТУК и Митът за Тамуз и Ищар И в книгите на Мирча Елиаде „Митът за вечното завръщане“, която може да прочетете или свалите ТУК „Образи и символи“, която може да свалите от ТУК

Ищар и Гилгамеш

15. Ищар (‏עשתרת‏‎) е акадска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. Богиня на плодородието, любовта и войната. Във Вавилонският пантеон те я божественото олицетворение на планетата Венера. Повече подробности ТУК, ТУК и Ищар и Тамуз, „Богинята на вечерта и зората Ищар“

16. Озар, известен като Озирис е египетски бог на мъртвите и владетел в царството на мъртвите, съпруг на Изида

Озирис, Изида /като Хатхор/ и Амон

Озирис е божеството, което представлява възраждането, този който никога не умира. Той е персонификация на плодородната обработваема земя от Делтата. Той поддържа равновесието и годишния цикъл на сезоните. Празниците на Озирис, чествани в края на разлива, отдават почит на възкресението на починалия фараон в сина му; този празник, „драма на царуването“, подновява митичната история на Озирис и Хор.

В късната епоха, когато доктрините за спасението, процъфтяващи в Гърция и Близкия изток, завладяват античния свят, Озирис запазва само този хтоничен характер на бог-спасител. Повече подробности може да прочетете ТУК

17. Изида, Изис – древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония, мъдростта и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, често е изобразявана като майка, кърмеща техния син Хор. Египетските жени търсели помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии – като отъждествявали раненото дете с Хор се надявали да получат помощта на състрадателната майка Изида. Повече подробности може да прочетете ТУК

#Адоинис #Ищар #история #символи #ИсусХристос #Изида #Озирис #Тамуз #религия #христия #коментар #МЕДИИ #Астрата #хананейскирелигии #образи