Какво съм аз? Разберете се най-накрая, че вече ми е писнало
- Мика Сийминеен
- 7.12.2011 г.
- време за четене: 9 мин.
Понякога ми се случва да ме обвиняват в безчовечност. Понякога ме характеризират ту като комунист, ту като фашист, ту като ннякакъв друг. Аз съм просто човек. Да, точно така! Аз съм един обикновен човек, който въпреки, че има някакви възгледи за живота не се пъне да се прави на идеалист, особено, когато не е такъв. Чувал съм, че съм балама, понеже не съм кариерист, понеже не се интересувам от такива работи като натрупване на материални блага.
Като всеки що-годе нормален човек и у мен има доста противоречия, които са причината да получа толкова много определения и то все различни. Националистите на Сидеров, Расате и Гелеменов ме заклеймяват като комунист, в миналото седесарите казваха същото. Социалистите ме определят като фашист, понеже не съм съглаен с някои работи и понякога си позволявам доста резки изказвания. Някои хора викат „Ти си евреин!”, защото аз не съм съгласен с тезата на разни коспирацинисти, че за всичките беди на света са виновни евреите. Евреите казват: „Ти си антисемит!”, защото не съм съгласен с това, че в Израел вече над 50 години има конфликт между израелци и палестинци. Други пък направо ми заявяват „Ти си еничар”, защото не съм съгласен с мнението им, че всички турци са като някои политически мекерета и местни феодали от районите, където ДПС са основната политическа сила. Чувал съм и твърдението, че съм терорист, мекушав и т.н. Олеле! Какъв съм тогаз? Предлагам всички, които ми отправят разни обвинения да вземат да се съберат на една конференция, за да се договорят какъв съм аз всъщност и след това да ме уведомят.
За толкова години преход, само се делиме на такива и онакива. В интерес на истината, ние всички сме хора, които теглят един хомот. Политическата и партийната принадлежност са полезни само, ако някой гради политическа кариера или драпа да се докопа до държавни поръчки, иначе не стават за нищо. Има ли смисъл да се делим на разни „~исти”, когато всички сме на един хал? Според мен това деление е глупаво и неуместно, понеже само разделя хората и пречи за една по-трезва преценка на ставащото у нас.
Само да се вгледаме в нашата политика и става ясно, че всичките политици са навързани като мъниста от един гердан. Всички драпат да получат власт, да имат контрол над нещата и всички реално са очуждени от своя електорат. „Политиката, Мики това е мръсна работа” така ми каза навремето Милко Кабаиванов, който макар да е човек обикновен, неособено образован и без претенции за голям капацитет в тази област, той много мъдро още преди години беше прозрял, че колкото и да се караме, ние обикновенните граждани ще си останем само жертви на политическата класа, която хич я не е еня за това какво наистина е нужно, за да може хората в тази страна да живеят добре. От тогава ми стана ясно, че:
„Партиите са хранилки за бъдещи доячи на републиканския бюджет и нищо повече. Партиите нямат нищо общо с идеалите, които проповядват. Дя вярваш на която и да е от политическите сили е като да повярваш, че ако скочиш от 500 метра надолу с главата върху бетонна площадка няма да си разбиеш главата. Гласа пуснат за която и да е политическа сила е равен на вярата в голямата заблуда, че действително някой има каквито и да е други права освет това да е машина за пускане на бюлетини по програма, определена от една или друга политическа партия.” (БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОДАН? ПРОДАДЕНО! (15.09.2009г.))
Вчера се поразходих из нощна София и стана така, че се спрях пред една сергия за книги, за да поразгледам, та белкем си купя нещо. Заприказвахме се с продавача за книги и от тема на тема стигнахме до въпроса „Аджеба, какви сме ние?”, „Защо се делим?” и т.н. Прямо ще си призная, че не успяхме да си отговорим с бай Пламен на тези въпроси. Оказа се, че и той като мене не може да даде никакво точно определение за себе си, а беше изчел много повече книги от мен и имаше още 30 години над моите. Значи така… Седим си ние в сумрака при „Кристал” и си говорим… Ние, хора, които по нищо не си приличаме, освен по това, че четем книги. Нима има голяма разлика между мен, бай Пламен и останалите хора, които не са коне с капаци? Ами няма!
Отдавна съм проумял, че да гледаме на света само в черно-бели краски, това е глупост. Отдавна съм загрял, че света е по-шарен, отколкото може да бъде възприето от отделния човек. В миналото имах глупостта да залитна в посока национализма, по една идея, която навремето ми се виждаше чудесна. Сега обаче, национализма е опорочен заради разни маскари, които са си чиста проба последователи на Хитлер, а аз не съм такъв и даже доста съм против хитлеристите, които се навъдиха у нас. Сидеров, Расате, Гелеменов и една камара Нови Фюрери, направо ме карат да повръщам, когато ги слушам как се пеняват. Идеята да се кланям на някой си Фюрер за мен е доста по-чужда от познанията ми, относно живота на Юпитер да речем. Когато бях дете пламенно защитавах идеите, които споделяше моя дядо. Аз и сега ги защитавам и споделям, но съм осъзнал, че въпреки неизменността на идеите, ние хората не сме дорасли до там, че идеите като комунизъм, равноправие, хуманизъм и други подобни да бъдат разбираеми за повечето хора.
За съжаление живеем в епоха, която е пълна с разни идеолози, но истинските идеалисти се намират рядко. Много хора говорят за идеологии, за тинтири-минтири, но всъщност всичкото им мислене опира до следващата порция манджа и поредната халба с бира. А политиката?
„Когато видя някоя политическа сила да изпълни своите предизборни обещания, тогава така ще се шашна, че на следващите избори може и да се замисля дали да гласувам за нея. То бива бояджия, ама такава шарения не съм виждал и в най-големия магазин за боички. За времето на промените и после на прехода, страната върви все по-надолу към дъното. Още малко аха да го удари и да се започне издигането на удавника, но вече подут и меришещ неприятно.” (БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОДАН? ПРОДАДЕНО! (15.09.2009г.))
Навремето ме кандардисваха да стана член на една БНРП. Хубаво, лошо няма. Някои мои приятели от детските години се бяха набутали там и явно им харесваше това, което проповядва тя. Само дето, след като прочетох внимателно тяхната партийна програма, аз реших, че трябва да стоя по-далеч от тази партия и го правя и до днес. Преди години най-накрая след много умуване станах симпатизант на БСП, в която е членувал моя дядо, в нея е членувала и майка ми. Викам си: „тези хора наистина мислят за нас, обикновенните хорица, които с пот на челото се борим за някой лев, че да може да изкараме някак си.” И какво стана накрая? С ужас разбрах, че съм подведен от политическата сила, която съм считал за ориентирана към народа. Един бизнесмен близък то тази партия, Димитър Самодумев ачик си ми каза да се махам, понеже аз не съм разбирал положението. Беше ядосан от няколко статии, които май се оказаха много вярни. Тази партия вместо да се стегне, тя е потънала в соята инертност и нейните лидери знаят смао да хленчат, да се оправдават.
„След всеки провал БСП реве, започва чистки и не мисли! Това погубва партията, че не се движи достатъчно бързо в крак с времето, което не чака. Това, което е било победоносно в 2005-та година, сега е вредно и направо опасно за партията. Подхода е в това, че партията поне веднъж трябва да прояви малко хъс и да се активизира след загубата, а не да увесва нос и да се оплаква.” (Отговор на въпрос 08.07.2009 )
Само, че аз продължих да съм симпатизант на тази партия, която все пак е направила много за нашата многострадална родина и превърна страната ни от „изостаналия човек на Европа” в модерна държава.
Днес обаче съм изправен пред дилемата, дали да не се откажа от всякаква партийност, щом пак се започна търсенето на вътрешния враг? Просто ми писна да се делим! Това, че за над 10 години като симпатизант не съм станал партиен член е показателно, че май съм нежелан, понеже винаги съм бил на принципа, че хората трябва да мислят с главите си, а не да чакат техните лидери да им казват какво и как да мислят.
„БСП не мисли гъвкаво, използва морал вместо етика. Не се съобразява с това, че човешкото мислене се променя с течение на времето, морала-също. БСП не е в крак с времето, не се допитва до младите си членове, когато това е силно необходимо. На партийните събрания не знам какво се обсъжда, но не ми се вярва да питат редовите членове какво мислят. А ако някой се обади, местния деспот го изгонва за инакомислие. А може би тези, които са склонни да мислят нестандартно просто не биват приемани.” (POST ELECTUM 11.07.2009)
Наскоро си имах разговор с един политически противник, но много приятен събеседник, с който стигнахме до консенсус по въпроса, че всички партии са неадекватни, а техните лидери са затънали до гуша в незаинтересованост, относно това какво всъщност е социалната политика и с какво се яде. Резултата от разговора беше, че всички политици са от един дол дренки и всеки драпа да се докопа до кокала, за да си напълни джобчето.
Партии, партиики, политици, маскари и нагаждачи! Това са днес големите играчи в политиката. Мръсни игри, мръсни пари и въобще Черни каси:
„Тези каси са черни, защото в тях постъпват постъпления с черен, т.е. неясен произход. Не сте нито първата, нито последната партия, която има, имала е или ще има такива каси. Обяснението на неясните финанси е просто: Някой бизнесмен или обръч от фирми си изграждат лице за пред хората, като подбират разни гласовити шарлатани, тези мошеници се групират и това явление се нарича политическа партия от демократичен тип. Тази партия се включва в активния политически живот, като започва да тръби за своето съществуване. При изботри, бизнеслобито заделя част от паричките, които е спестило от неплатени данъци и осигуровки. От лептата весена от продажни чиновници, полицейски и държавни служители, корумпирани лекари и алчни учители. Някои престъпни групировки с наркопари плащат покровителство. Част от изпраните пари спечелени от проституция, рекет, контрабанда, наркотици и други се дават на партиите под формата на негласни дарения за тяхното финансиране. Всичките тези пари отиват нагоре по стълбата и се предават в касите, които са за финансиране на бъдещи избри. Черна каса е и безвъзмездното предоставяне на ефирно време, печатна медия, пускането на слухове и други средства на пропагандата.” (БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОДАН? ПРОДАДЕНО! (15.09.2009г.))
Май единствените, които се оказаха наистина почтенни си останаха комунистите, защото нагаждачите, мекеретата и блюдолизците изоставиха БКП, в комента, в който се видя, че на политическия хоризонт изгряват нови играчи.
В съвремието е много модерно да се плюе по комунистите за всичките прегрешения на предишни и сегашни управляващи. Кой какво прави, все комунистите са виновни. Да, ама не! Не може вече 22 години все да се обвиняват комунистите, които за 45 години управление направиха от България модерна страна. Само, че заслугите на тази партия ги осребри друга /БСП/. Днес комунистите, говорим за истинските, са малка партия, която няма кой знае какво политическо влияние и е почти забравена, освен, когато трябва да я наругаят.
Относно това какво казват от БКП за протестите в Катуница:
„Справедливите протести, разразили се в страната по повод на убийството в с. Катуница са закономерен резултат от бездействието на държавата срещу престъпността. В продължние на 22 години всички “демократични” управници умишлено толерират престъпността в държавата, за да държат народа в страх и да отвличат вниманието му от извършвания огромен грабеж. Дребната битова, етнически оцветена престъпност се чувства много по-непосредствено от хората, но престъпленията на олигарсите са в много по-големи размери. Знаменателно е, че тези събития се разразиха в момент, когато се “приватизира” едно от последните големи държавни предприятия “Булгартабак” и назряват синдикални протести срещу поредното заграбване на печеливша фирма на безценица, най-вероятно от приближени на управляващите.” „Становище на БКП” в-к „Комунистическа правда” 30.09.2011)
Така, мен заради подобни изказвания някои хора ме определиха като нацист. Моля, намерете нацисткото в такова изказване, ако обичате и ми го посочете. Ще съм много благодарен и давам награда ментово бонбонче на великия откривател. Отигинала на това становище можете да прочетете тук: ЛИНК
Писна ми да ме определят като такъв или онакъв! В крайна сметка трябва като общество и отделни индивиди, най-накрая да се научим да виждаме света такъв какъвто е. За всички онези, които нямат желание да погледнат света право в очите ще им дам малко жокерче, което може да им поотвори оченцата. Препоръчвам им да си намерят поне два филма, които са показателни, че ние хората не сме толкова различни, колкото се изкарваме и всичките ни различия са плод на нечии интереси. Всяко едно делене между хората е равнозначно на омаломощяване на народната воля, на гласа на народа или както щеш го кажи. Леви, десни, центристи, такива и онакива! Стига! Ние сме български граждани. Всякакво делене е безпредметно и нежелателно. Когато хората се научат да виджат действителността такава, каквато е, тогава ще има някаква възможност за едно по-добро бъдеше на хората в тази страна.
Не призовавам към революции, защото не разбирам от такива неща и съм пацифист като цяло. Не призовавам и към каквито и да е насилствени действия, понеже насилието е последно средство. Аз призовавам към мислене, към разбиране и към елементарна човечност. Нима пак ще повтарянме грешките си? Ние като български граждани трябва да се обединим около идеята, че всички в нашата страна са равноправни, че няма привилигировани малцинства или мнозинства. Трябва да отстояваме правата си без насилие, без физически конфликти, без да правиме дивотии. Ние трябва да се борим, но чрез мирни протести и да не даваме на политиците да яхнат тези протести, защото те ще бъдат опорочени.
ЖИВОТА Е БОРБА И ВСЕКИ НАМИРА СВОЯ НАЧИН ДА СЕ БОРИ ЗА ПРАВДА
Линкове към някои интересни за мене филми, които са свързани с моя светоглед
Life in a Day / Животът – такъв, какъвто е (2011) http://kolibka.com/download.php?mid=9967 http://kolibka.com/download.php?sid=9967
Hacking democracy / Да манипулираш демокрацията (2006 http://kolibka.com/download.php?mid=9778 http://kolibka.com/download.php?sid=9778
Plastic Planet / Пластмасова планета (2009) http://kolibka.com/download.php?mid=9734 http://kolibka.com/download.php?sid=9734
We feed the world / Ние храним света (2005) http://kolibka.com/download.php?mid=9736 http://kolibka.com/download.php?sid=9736
De la servidumbre moderna / Съвременното робство (2009) http://kolibka.com/download.php?mid=9248 http://kolibka.com/download.php?sid=9248
Flow: For The Love Of Water / Течение: В името на водата (2008) http://kolibka.com/download.php?mid=8012 http://kolibka.com/download.php?sid=8012
Memoria del Saqueo / Дневникът на плячкосването (2004) http://kolibka.com/download.php?mid=8061 http://kolibka.com/download.php?sid=8061
Money As Debt / Парите като дълг http://kolibka.com/download.php?mid=7913 http://kolibka.com/download.php?sid=7913
Nanook of the North / Нануук от Севера (1922) http://kolibka.com/download.php?mid=2923 http://kolibka.com/download.php?sid=2923
The Corporation / Корпорацията http://kolibka.com/download.php?mid=1711
Commenti