top of page

КАК ЦРУ ИЗФАБРИКУВА БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В АТЕНТАТА СРЕЩУ ПАПАТА И КАК ТЯ БЕ ОПРОВЕРГАНА ОТ ВАТИКАНА С

%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%b9%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%b5%d0%bd

Автор: Мика Сийминеен

Неотдавна, Някой си Виктор Димчев заяви, че среща между Али Агджа и папа Йоан-Павел II не било имало.


На въпросната снимка се вижда как Агджа целува Пръстена на Рибаря след изповедта си пред Светия отец в затвора “Ребибия” край Рим през 1983г..

Въпросното събитие е след проведеното от Нахум Адмони разследване, направено по искане на Светия престол и възложено на Института за специализирани разследвания /Мосад/ и задачи от Менехем Бегин.

Разследването недвусмислено пресече инсинуацията за прословутата българска следа в атентата срещу наследника на св. Петър и доказа, че поръчката за покушението е направена от ЦРУ.

Понеже за атентата срещу Йоан-Павел II се изказа и изписа много, и въпреки, че Ватикана никога не е говорил за каквато и да е “българска следа”, то все още има кретени, които продължават да клеветят България. Точно поради тази причина пускам част от книгата на Дж. Талбод “Институт за специализирани разследвания и задачи – 60 години успехи и провали” /почти същото описание на срещата дава и Г. Томас в “Тайната история на Мосад”:

** През януари 1981 година Агджа заминава за Либия.  В началото Института остава учуден от избора на посоката, докато един информатор от Триполи не открива, че по това време там пребивава офицера от ЦРУ Франк Търпил. В Либия той инструктираха терористите как да се предпазят да не бъдат засечени от разузнавателни служби. После Търпил продължава към Бейрут, където потъва вдън земя. Института предполага, че е бил убит, след като е станал непотребен.

Института знаеше, че контактът на Агджа с Търпил е бил подготвен от неговите наставници в Техеран. Информацията за това изтекла към КГБ след опита за убийство на папа Йоан Павел II, което дало възможност на руснаците да обвинят ЦРУ в режисирането на заговора.

Измислиците на ЦРУ, съчинени от Дими Паница изпълваха дълги вестникарски колони и часове в ефир. За да размътят още повече водата, моллите от Техеран и агентурата на Вашингтон уредиха, след като Агджа напуска Либия през февруари 1981 година, да пристигне на анонимно летище, за което му е казано, че е в София, България. Там той се срещна с хора, които се представят за служители местните тайни служби без да предоставят доказателства за принадлежността им към тях. Така ЦРУ си подготвя почвата, за да отправи обвинението, че българите са направлявали Агджа по заповед на Кремъл.

Когато одисеята на Мехмед Али Агджа беше напълно сглобена, остана да открие отговора на единствения въпрос, който можеше да изчисти щетите нанесени от инсинуациите на “Ридърс дайджест” За тази цел Института отново прибягна до компютърно издирване. Един от агентите в Мюнхен, беше споменал за необикновената роля, която Луиджи Поджи играеше в папството. Тогава Нахум Адмони, Генералния директор на Института повика агента си за свръзка със Светия престол и му нареди да се свърже с Луиджи Поджи. Сега, две години след като Агджа беше стрелял по папата, архиепископът разказваше на папа Йоан Павел II всичко онова, което му бе доверено.

Един месец по-късно, на 23 декември 1983 година, в четири и половина сутринта папата беше събуден от своя камериер. Той беше готов за посещението си при Агджа в римския затвор „Ребибия“. Срещата щеше да се състои по молба на папата, за да може Йоан Павел II да разбере дали информацията на Института е вярна. До затвора го закара същият шофьор, който седеше зад волана на папамобила на площад „Св. Петър“, когато Агджа стреля по него. Придружавана от ескорт на римската полиция, лимузината се отправи към затвора.  Бяхме поканени да присъстваме на историческия момент, когато папата и човекът, който стреля по него, щяха да се срещнат лице в лице. Два часа по-късно папа Йоан Павел II беше допуснат в строго охраняваното крило на „Ребибия“. Той мина сам по коридора към отворената врата на килия Т4, където Агджа го очакваше.  Недалеч стояха надзиратели от затвора, готови да влязат в килията, ако Агджа се опита да заплаши с нещо живота на своя височайш посетител. Когато папата протегна дясната си ръка, Агджа се наведе да целуне Пръстена с рибаря. След това хвана ръката на папата и я постави на челото си. — Вие сте Мехмед Али Агджа, нали? — Да. — А, това ли място обитавате? Папа Йоан Павел II огледа килията и се настани на един стол до вратата на килията, а Агджа седна на леглото си. — Как се чувствате? — Добре. Изведнъж Агджа започна да говори бързо, но тихо, така че само папата чуваше. Изражението на Йоан Павел II стана замислено и той склони лице близо до това на Агджа, та не можехме да го виждаме много добре. Агджа шепнеше нещо на папата. Папата едва поклати глава. Агджа направи пауза, но с ръка папа Йоан Павел II го подкани да продължи. Двамата мъже бяха толкова близо един до друг, че главите им почти се докосваха. Устните на Агджа мърдаха едва доловимо. На лицето на папа Йоан Павел II беше изписана болка. Той затвори очи, сякаш това щеше да му помогне да се съсредоточи по-добре. Изведнъж Агджа спря по средата на изречението. Папа Йоан Павел II не отвори очи. Помръднаха единствено устните му. Думите му долови само Агджа. Турчинът поднови разказа си. След няколко минути папата направи повторно рязко, отсечено движение с ръка. Агджа замълча.  Папа Йоан Павел II постави лявата си ръка на челото си, сякаш искаше да скрие погледа си от Агджа. Тогава папа Йоан Павел II стисна младия мъж за рамото, сякаш му благодареше за казаното. Разговорът продължи точно двадесет и една минути по часовник.

Папата се изправи бавно на крака. Той протегна ръка и даде на Агджа да разбере, че трябва да направи същото. Двамата мъже се спогледаха продължително. Папата прекъсна драматичния миг, бръкайки в джоба на одеждите,  за да извади мукавена кутийка, на която беше изрисуван папският кръст. Даде я на Агджа. Той я оглеждаше озадачено и въртеше кутийката в ръката си. Папата чакаше. Устните му бяха разтегнати в най-нежната усмивка. Агджа отвори кутийката. Вътре имаше една молитвена броеница от сребро и седеф. — Благодаря ви — промълви трогнато Агджа. — Нищо. Нищо — отвърна папата. Наведе се и каза няколко думи на Агджа. После, без нито дума повече, първосвещеникът напусна килията.

По-късно един от говорителите на Ватикана каза: „Али Агджа е запознат със заговора само на определено равнище. На по-висше равнище той не знае нищо. Ако наистина е имало конспирация, тя е замислена от професионалисти, а професионалистите никога не оставят следи. Никога няма да знаем със сигурност кои са истинските подбудители.“ Не се случваше за пръв път Ватиканът да спестява истината,  която в случая бе,  че  информацията,  която Луиджи Поджи получи от Института,  а именно заговорът за убийството на папата е бил замислен в Техеран и Вашингтон. **** Тук ще дам описание на случилото се през 2002 г. в София: *

Почти 19 години по-късно имах честта да придружа папа Йоан Павел II,  когато  направи Апостолическото си поклонничество в България. През 2002г. Папа Йоан Павел II пристигна в Република България по покана на Католическата църква и на българската държава. Апостолическото поклонничеството на понтифекса бе с много голямо значение за България, понеже то окончателно прекрати инсинуациите за “българската следа” по време на атентата срещу Йоан Павел II, измислени и тиражирани от родоотстъпника Дими Паница.

* **

Йоан Павел II при срещата си с президента на Република България Георги Първанов в Гербова зала ясно и точно заяви че българска следа не е имало никога и това е долна инсинуация, в която не е вярвал. Според Негово Светейшество България е наклеветена за  атентата, извършен през 1981 г. След посещението на Римския епископ, по време,  на което България бе в центъра на вниманието на световната общественост името на страната е изчистено от позорното петно, което й беше лепнато от ЦРУ, аятолласите и предателя Паница.

***

Данните от разследването са предоставени на българската държава, едновременно с предаването им на Ватикана, но това не се споменава от нашите доморасли демократи, които и до днес ръсят глупост след глупост. Според Талбод записа от изповедта на Агджа също е предадена на българските служби. За мен Дж. Талбод и Г. Томас са по-големи авторитети по въпросите касаещи събитията от онова време, отколкото някакви си там “специалисти”, които се позовават само и единствено на писанията на един предател.

Та на Димчев ще му кажа, това, че имал докторат по история не му дава правото да изопачава историята и да защитава безродника, предателя и българомразеца Димитър /Дими/ Паница, който в “Рийдърс дайджест” лансира тази измислица, която неговите господари от ЦРУ са му наредили на публикува, за да очерни България пред света.

Соросоидите може да си измислят всякакви лъжи, но истината е, че и сам папа Йоан-Павел ll при апостолическото си поклонение в България, в Гербова зала в Президентството заяви на 24.05.2002г. следното: NON C’È PISTA BULGARA, QUESTO É INSUAZIONE.

Comments


bottom of page