Защо ние българите сме апатични,прекалено търпеливи и дори глупави в липсата си на гражданска позици

Автор: Владимир Барбутев Снимка: Мика Сийминеен

Добро утро скъпи приятели! Днес е поредният знаменателен ден за Българското общество,който поражда много размисли в мен… Доста често се питам защо Ние българите сме апатични,прекалено търпеливи и дори глупави в липсата си на гражданска позиция и активност!? Мнението ми е,че отговорите на този въпрос са много, но ще се спра в този свой пост най-вече на две ключови думи-СТРАХ и НАДЕЖДА!

Ако трябва да опишем злото с три думи, те ще бъдат гняв, лъжа и страх. Гневът е тъмната страна на радостта, а лъжата е антиподът на истината, тоест на вярата (доколкото истината се познава чрез вярата). Страхът на свой ред е антиподът на надеждата.Защо нито смелостта, нито храбростта или безстрашието не са антипод на страха? Всеки знае, че смелите се страхуват, и че, за да постъпим храбро или безстрашно, съвсем не е необходимо да не се страхуваме. Необходимо е само да постъпваме без да се съветваме със страха. Накратко смелостта и прочие могат да съществуват едновременно със страха. Това значи, че те не са неговите антиподи. Онова, което изключва страха, е надеждата. Когато човек се надява, той не се страхува. Страхът е отсъствие на надежда. Ето защо страхът поражда безнадеждност. Изкушаващо е да повярваме, че, който вярва, не се страхува. Тази мисъл подменя смисъла на вяра и надежда. С други думи вярата се отнася за настоящето… Страхът се отнася за бъдещето… Надеждата също се отнася за бъдещето… Към него можем да гледаме или със страх, или с надежда. Тези двете взаимно се изключват. Който има надежда, не се страхува…. Страхът е отсъствие на надежда…

НЕ БЪДЕТЕ РОБИ! ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ГЕРОЙ! ИЗПРАВЕТЕ СЕ СРЕЩУ СТРАХА СИ И СИСТЕМАТА ЩЕ ПАДНЕ! БЪДЕТЕ СВОБОДНИ ХОРА И ОСИГУРЕТЕ СВОБОДА И ЗА ДЕЦАТА СИ!

#дневник #БЪЛГАРИЯ #гражданскапозиция #ВладимирБарбутев #апатия #дневници