ГРАДСКА ИСТОРИЯ

Бавно се спуска нощта над Сахщод. Навсякъде светват прозорци, улични лампи, реклами… Сякаш градът се пробужда отново за друг живот, различен от този, който кипял е само допреди няколко минути.

И това наистина е така. Заведенията по главните улици и крайните квартали постепенно се запълват с народ. Не правят изключения и кафетериите, джелатриите, ресторантчетата и баровете, които по съвместителство са и явки за заработка на разни галерианки, травестити, жигола и гейове даващи ласки срещу заплащане…

Маркатгасен е новото градско стъргало, което цялото е опасано с шпалир от гореспоменатите заведения и цялата улица се изпълва от нещо средно между патешко крякане и жабешко квакане, което се образува от гъсто нагъчканата навалица селски тарикатчета надовлекли се Бог знае от къде и настанили се на тиферич, белкем някой от родното им село ги забележи, та да види колко ларж го раздават, висейки на по едно питие с някоя фльорца от онези, дето споменах по-горе…

Измислен хайлайф, гъзари без покритие, новоизлюпени мутри, разни нахакани педерастчета, мутропедерасти с фасон, галерианки, изпълзяли от моловете на Кингсгатан, Рудолфсгатан, Маркатсгасен, Кирховсгасен и други… Изложили се на показ по Маркатгасен с надеждата да хванат поредния балама, та да изкарат още малко келепирец…

***

Само на пряка от тях на Холмсгасен, до задния вход на Халите, купчина кашони се размърдва и обитателя й излиза. Леополд е клошар и не е като онези, чийто гласове са изпълнили Маркатсгасен и неговия нощен живот няма да е като техния. За клошаря, нощният живот е надпревара с боклуджийските камиони, които кръстосват града и той трябва да ги изпревари, за да може да извади от контейнерите за боклук онези ценни за него неща, които на сутринта да предаде на пункта за вторични суровини, преди да ги е отнесла някоя боклуджийска кола или събрат по неволя.

***

Крякащата тълпа, насъбрала се по заведенията на Маркатсгасен вдига врява до небесата. Благоденстващият вид на стъргалото е нарушен от самотен скитник, минаващ покрай заведенията, теглейки количка със събраните от кофите боклуци. От заведенията, наредени като за изложба го наблюдават една камара галерианки, новоизлюпени гангстерчета, мазни педерастчета и селски пишлемета.

Едни гледат с безразличие, други открито се подиграват със скитника, трети обръщат глави с погнуса, бърчейки носове. От една маса става някакъв селски тарикат, напомпан като гъска за клане с ланец, наподобяващ кенефна верига и дрехи менте, които могат само на тъмно и от слепец да бъдат оприличени като маркови. Отива до скитника и му набива един шамар. Нещастникът пада на земята, курветините и мутро-педерастите се спукват от смях. Крещят с пресилени гласове. Врещят мръсни обиди и се хилят на Леополд, клошаря с количката и не осъзнават, че той е проекция на тяхното бъдеще.

***

Недалеч, само на няколко от преки от случката с Леополд се намира Кингсгатан. Не онази му лъскава част с мола, а другата, която е по-слабо осветена и контейнерите по улицата преливат от боклуци, входовете ухаят на пикня. По пътя току преминава по някоя кола. По тази част на улицата минават предимно раздрънкани таратайки. На тротоара горе-долу през пряка-две са се наредили самотно стоящи жени с миниатюрни чантички, преметнати през дясното рамо. Току някоя от тях помахва на преминаваща кола или окъснял пешеходец.

Жриците на спазарената нежност са излезли на лов. Понякога спира кола, качва някоя от тях и след 20-30 минути я връщана същото място. Тогава от сенките на някой мръсен вход изпълзява сводникът ѝ и ѝ прибира даденото от клиента. Труженичките на спазарените ласки нерядко озвучават улиците, когато сводниците им ги пребиват, че не са успели да докарат определената им “норма” или са скрили бакшиш, даден им от някой доволен клиент.

На ъгъла на Нордсгатан и Кингсгатан има спряла патрулка. Полицай се е излегнал на предния капак и уличната проститутка Олив, орално заработва покровителството на полицията към нейния патрон… По Холмсгасен, на две преки от спрялата патрулка преминава такси към Гьотесхоф, подминавайки тътрещия се клошар, който след себе си влачи количката със събраните отпадъци. Светлините на таксито се стопяват в далечината.

Леополд се спира пред един преливащ контейнер на пряката с Нордсгатан и започва да вади онова, което сутринта ще предаде на вторични суровини, за да изкара някоя пара за насъщния и патронче водка от павилиончето на Блусгатан, което притъпява глада, замъглява съзнанието и прогонва студа… Прави живота му малко по-поносим…

***

Час по-късно по Кингсгатан, недалеч от мястото, където се пресича с Нордсгатан върви обрулена от живота проститутка, търсейки случаен клиент. Това е Олив, която обслужваше полицая върху капака на колата… Олив, няма и 30, а вече е разбита от живота и има вид на старица.

Олив свива по Нодсгатан, отивайки към Маркатсгасен и поглежда към гъмжилото на новото градско стъргало с наредилите се галерианки, гангстерчета, педеруги и селски пишлемета… Вълни от спомени прииждат в Олив… Как и тя бе едно от онези намацотени куклета, дето денем заработваха по моловете, отдавайки се на загорели клиенти в някоя пробна или тоалетна кабина, а вечер си хващаха някой хапльо по заведенията да им плати сметката, да го обслужат за час-два в някоя стая под наем или в квартирата му. Понякога изкарваше късмет и я наемаха за цялата нощ или за уикенд… Но това не можеше да бъде вечно… В крайна сметка преди пет години Олив се оказа бременна от клиент и с венерическо заболяване… Оказа се, че е заразила камара случайни клиенти, а това и донесе изгонване от моловете на Рудолфплац, Маркатсгасен,Кингсгатан и другите места, където си подбираше клиентите… А и колко пъти я пребиваха… Ужасни времена бяха. Накрая пометна от боя и чак, когато я вкараха в болницата се сети да обърне внимание на болестта си, но вече беше късно, бе се превърнала в улична проститутка от най-изпадналите.

***

Тя не завждаше на галерианките, които сега се кикерчеха там на Маркатсгасен, защото знаеше, че те и другите дето сега се имат за велики ще стигнат на хала ѝ или този на Леополд, когото оня селски тарикат удари преди два часа, а те вкупом всички се смяха като побъркани. Олив познава Леополд от времето, когато той не бе дошъл в Сахщод. Всъщност и тя още не бе дошла тук сред покварата.

В Зюдедорф тя и Леополд бяха съседи. Той няколко години преди нея бе заминал за Сахщод да си търси работа. В началото Леополд имаше работа, но после нещата се сговнясаха и той остана на улицата с дългове към банката и се наложи да продаде къщата с двора в Зюдедорф и малката нива, която му бяха оставили неговите родители. Нещата не вървяха добре и той смени кватрирата с улицата.

Живота в Сахщод изглежда лъскав, но ако си на Стъргалото, а иначе, в мизерните улички е борба за оцеляване. Това го знаеше той, знаеше го Олив, знаеха го всички, включае и онези дрисльовци, които му се присмиваха…

„Светаът е гадно място“, мислеше си Леополд. И беше прав. И как няма да е прав, когато сам той беше станал „жертва на обстоятелствата“, както се изразяваше понякога Олив, когато го подслоняваше в квартирата си от съжаление в най-големите студове, за да се топлят заедно, защото клиенти нямаше, а от там и пари за отопление.

***

Хората не осъзнаваха, че се присмиваха на Леополд, защото се страхуваха, радваха се на това, че не са на неговото място. Колкото по-изпаднал си, толкова повече се присмиваш на онези, които са по-зле от теб… Да.. Сахщод е коварен… Коварен е и самия живот, защото носи неприятни изненади, а най-гадното е, че не се знае от къде ще дойде бедата… Ето на, Леополд пропадна за нищо и никакво. Мислейки си, че вечно ще има работа, подмамен от лъскавите витрини, от които разни стоки му нашепваха „вземи ме“, той купуваше на воля, без да се замисли, че вземайки на изплащане нещо, то излиза доста по-скъпо, отколкото, ако го плати в брой.

И той и други като него за отрицателно време затънаха в дългове към банките, които щом се спука балона, веднага надуха лихвите по вече взетите кредити. Макар, че някои надигнаха глас по въпроса, то те не бяха чути, защото в Кингсхол, както и в Ландстага не се разпореждаха нито Краля, нито депутатите, там се разпореждаха именно банкерите, едрите капиталисти и естествено, че Ландстага и Краля парафираха законите, които не се гласуваха по съвест, а според това кой концерн или банка е дал повече на народните избраници.

***

Да… Това е живота… Страната тъне в корупция и политиците са се ояли до немай къде, а обикновените хора затънаха в борчове, оголяха и обосяха… Малко останаха онези, които имаха средства за нормално препитание, но и тяхната не беше сигурна.

Шуробаджанащина, връзкарство, подлизурство и въобще всички негативни черти на човешкия характер процъфтяваха. Леополд и Олив бяха частица от морето бедняци, което заливаше страната.. И колкото да се пънеха, медиите не можеха да убедят хората, че стомасите им са пълни, че джобовете им не са се изпразнили тотално и надали щяха да видят нещо повече от някой и друг крайцер…

Новините гърмят как новото правителство, начело с канцлера Беерщорм щели да поведат страната по нов курс, който да я изведе от кризата, но това го казваше и канцлера Бирхоф, казваше го и мадам Лестрьом, която освен канцлер беше и снаха на Краля… Казваха го и всички преди нея. Но от кризата излизане за такива като Леополд нямаше. Те си останаха клошари, па и ще си останат такива, защото никой не ги счита за хора.

***

Нямаш ли работа, означава, че не плащаш здравна застраховка, а не можеш ли да плащаш здравна застраховка, лепват ти я като дълг на шията, а имаш ли дългове, за теб няма даже и елементарен преглед в кварталната поликлника.

Ето, например Ховек, който го съкратиха месец преди пенсия и остана на улицата. Веднъж падна и си счупи ръката, та отива той в Бърза помощ и там преди да го прегледат му казват: -Първо ще проверим дали имате здравна застраховка. Дали Ви е платена здравната застраховка? О! Виждам, че не е… Значи така… Ще трябва да платите 300 крони за преглед и още 500 за манипулации… Нямате толкова? Че тогава за какво сте дошли да ми губите времето? Я чупка бе голтак нещастен!!! Да… таквиз ми ти работи… Някой ден ще стане така, че даже и това „Я чупка бе голтак нещастен!!!“ ще струва пари.

Ето на, д-р Малстрьом вече е измислил нов начин за обогатяване. Даже и да имаш здравна застраховка, то трябва да му платиш такса от 100 крони. Даже може да бъде официализирано от Ландстага, защото д-р Малстрьом е собственик на цяла клиника, а това означава, че шари, комуто трябва. А също така, понеже бута крони под масата на народните депутати, то той ще получи правото да закупи болницата в Сахщод, а даже и е Зеещод, защото отдавна ѝ е хвърлил око, а вече е прокарал закона, който ще направи всички болници частни търговски дружества.

Само Бърза помощ ще остане държавна, но нея никой не я иска и без това. Не носи добри доходи, а и лекарите не искат да работят там, понеже заплатите са ниски, а и хигиената е по-лоша и от тази в занамерен градски клозет…

***

Но нека се върнем на Леополд, който се е свил до стъпалата на Халите, легнал върху богатствата, които е извадил от контейнерите, направил си е постелка от тях, а и така ги пази, та да не му ги вземе конкуренцията.

Въпреки, че го боли удареното, той е доволен от вечерта, в контейнера е намерил недоядена кифла, а това в днешно време се случва рядко. Усмихвайки се в тъмното, той блаженно заби изпочупените си зъби в това безценно съкровище…

***

Докато на Леополд му провървя, то на Олив днес не ѝ беше нощ. Като изключим полицая, не обслужи никой. А това беше лошо, защото нямаше какво да отчете пред своя „покровител“, който щеше да я възнагради с бой. „Пак ще ям бой, но това е положението – мислеше си тя – защо не си останах на село в Зюдедорф?“

***

Нощта се изтъркули и Леополд отиде да предаде изровеното от боклука съкровище в пункта. Макар, че го удариха в кантара, той има късмет и получи цели 10 крони за него. А това беше цяло богатство!

И тогава си спомни, че отивайки към пункта бе видял Олив да се прибира към бърлогата си посинена и едва влачеща се от глад… Тогава му просветна, че трябва да направи нещо. Спомняйки си, как го е подслонявала в студа, той се реши. Отиде до пазара Рихтмарк, където незаконно, но под покровителството на полицията продаваха бракувани храни и купи консерва с изтекъл срок на годност, баят хляб и леко прокиснала бира. От близката градинка, откъсна някакво цвете и отиде към дома ѝ…

#Леополд #бдност #клошари #разкази #град #дневник #разказ #Олив #клошар #дневници