Болка

Лежа на леглото, завил се през глава… Тихичко сълзите се спускат по лицето в пълно мълчание… Този есенен ден е пълен с болка, мъка, страх от неизвестното… Лошите вести не идват сами, те винаги се движат на групи… Тъжен ден, тъжно слънцето наднича над облаците. Защо? Защо?? Всички питат а отговор няма… Жално отеква спомена, а вече него няма да го има да каже нещо смешно, нещо интересно. Земята се върти. На Вселената не й пука за нас! Но все пак Зеленооката Дама, понякога се застъпва за нас… Съдбата е капризна и дава възможност на невероятно малки шансове да се случат. Небесата простират ръце над света и хвърлят монетата… Света се върти… Отдалечаваме се от него… Превръща се в диск, сред необятната Вселена… Ние сме тук, там, сега, тогава и някога…

#дневник