Биг Брадър за Бойко. Игри на смелост

На Бойко отдавна му е харесало да си играе на Биг Брадър – Биг Чичо, Големият Чичо. Казва например, че само да чуе за някакви сплетни между министрите си и ония отиват право към “Волф”. Това е хипотетично, разбира се – никога български министри не са обичали толкова своя премиер. Не е ясно защо още не са издали книгата “Аз обичам Бойко повече”. Дори онази професорка Борисова, която за малко се усмихваше из Министерството на здравеопазването, била забелязана пак всеки ден по едно и също време да виси на бензиностанцията, където я откри Бойко и откъдето направо я натири за министър. Биг Чичо каза през седмицата, че с подземния си археологически музей София става столица № 1 на света. Кой идиот му внушава тези истини, след време ще открием в книгата, която споменах по-горе. Обаче египтяните били озадачени и може би ще решат да взривят Хеопсовата пирамида, стига да уговорят Евгени Бакърджиев за подизпълнител. Всъщност въпросът е може ли една градска тоалетна да стане № 1 дори в нея да е закачена картина на Шагал? По-вероятно е това да е невъзможно, дори при нашенския ентусиазъм. Биг Чичо се закани, че лично ще наблюдава въпроса със свинарника Слънчев бряг. Но трябва да знае, че и публиката вече го наблюдава след всяко подобно изявление. Има Биг Брадър и за Биг Чичо. И ще стане ясно, дали той може да се справи с един прост свинар, или вече го е забравил. Простият свинар срещу Цар Ивайло Бърдоквата – любимото сравнение преди време на някои анализатори, но да не потъвам прекалено в тези игри на психографска смелост. Вън от съмнение е, че ние сме свинарник № 1 – ако става въпрос за значителна част от Южното Черноморие. Лично съм седял с противогаз една хубава вечер на брега на морето – от 19 до 21 часа, когато онзи свинар си чисти свинарника – напук на всичко, и от години никой не може да се справи с него. С един повече от прост свинар. Ние се справяме донейде успешно единствено с археологическите развалини. Докато се превърнем в страната на развалините. Министерският съвет трябва да одобри нов рекламен проект “България страна на развалините и на свинарниците”. Там си знаят на кого да дадат милионите. Между другото, публиката още чака Бойко да отговори на кого кабинетът на Станишев е давал парите за реклама и за останалите жанрове за източване. Бойко обаче си мълчи. Но не е лошо вече да намери време и да състави сборника “Красивите обещания, които забравих”, докато не са се сетили да го съставят онези мерзавци от опозицията. Още преди години прелестното езеро Лаго Ди Комо фатално бе замърсено. Представяте ли си – Лаго Ди Комо! Наличието на болестотворни бактерии във водите му доскоро бе 68 пъти над допустимите стойности и плуването в него бе забранено заради заплаха от кожни заболявания, дерматит и дори салмонела. Причината за това бедствие е лошото състояние на пречиствателните системи, строени през 70-те и 80-те години. Ако питате Симеон за това прекрасно място, той – макар и със затруднение – ще изрази възторга си. Понеже разбира от прелестни местенца повече от всеки друг. От свинари обаче не разбира, дори не ги проумява. И по тази причина допусна най-великия проект на управлението си – превръщането на Слънчев бряг в това, което е днес. Той, който бе видял краха на безразборното крайморско строителство в Испания – неговата любима Испания! -една дума не обели, докато превръщаха Черноморието в бетонен бункер, а пътьом и в свинарник. Навремето по този повод отбелязах, че могъщият му реституционен апетит е нищо в сравнение със също толкова могъщото му безразличие. За неговите 800 дни бяха нанесени непоправими поражения и нищо вече не може да се направи – колкото може да излекуваш прокажения с лейкопласт, толкова ще спасиш и българското крайморие. Свършено е. И то под благия поглед на тогавашния премиер Симеон, а и на онзи след него. Тия хора никога не са виждали по-далеч от носа си техният девиз е “Да живее днешният ден!”, те изобщо не знаят смисъла на думата “бъдеще”, тя само формално присъства в речника им, така е и досега. И затова с лекота обещават каквото си щат – те, които не могат да провидят последиците на един ден, обещават чудеса след 800. И сигурно вътрешно тихичко са хихикали – хи-хи, хи-хи – и ония строят свинарници, а пък сега Биг Чичо ще ги събаря. Това е нашата карма – свинарите винаги вземат връх. Не е ясно защо чак сега Бойко се сеща за свинарника – може би е наясно, че у нас най-голям шанс да оцелеят имат развалините и свинарниците и няма защо да си губиш времето с тях. Но всъщност дали изобщо проклетите свине са виновни? Всички по онзи парфюмиран край знаят, че причината е друга – някой е откраднал европейските пари за пречиствателната станция. Защо тогава Бойко се занимава с далеч по-малко важните свине? Е, да, у нас поначало има изобилие от смелост по отношение на обикновените прасета – кланетата над тях са нашите въстания, нашите ежегодни предколедни революции, тези пиршества на касапския нож са нашата единствена осмислена кръвожадност, заради която пък всяко наше робство се проточва неприлично дълго, те са и нашето освобождение. Това трябва да е причината. Събаряй свинарниците от всякакво естество! Това е спасението. И им забрани да те водят по археологически атракциони – защото колкото повече един държавник се заплесва по тях, това ще означава, че няма да има време за всевъзможните свинарници. Нагледахме се на игрички на смелост. Телевизиите охотно се занимаваха с някакви дискотеки от Свинарника, които на вечер криели по 200 хиляди лева оборот. Но тъй и не разбрахме за кои заведения става дума. От нито една телевизия – ах, вие, сладички свободни телевизии. И смели при това. В замяна на това продължиха да разпъват на кръст някакъв нещастен лекар, който опипвал пациентките си – сигурно му завиждат, няма друго обяснение за безкрайната им свирепост. Толерантни към Свинарите, кръвожадни към нещастния телесен клептоман. В тази си смелост телевизиите нямат никаква мярка. Такива дреболии са тяхното утешение, че изпълняват гражданската си мисия. Опипвачите са мярката за висотата на тази мисия. Отгоре на всичко и пернишката прокуратура се самосезирала за това крупно престъпление – понеже изглежда и там са опипвачи на дреболии. Не е проява на особена смелост да унижаваш безкрайно един човек от екрана, това е чист телевизионен садизъм. Защо примерно, не повторят 10 пъти съобщението за наказанието на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова? Или пък другото – как съдийката Моллова осъди парализираната Мануела Горсова да плати 21 хиляди лева съдебни разноски? Могат да повторят и 10 пъти интервюто с въпросната съдийка, към която една телевизия бе разточително щедра. Между другото, Бойко трябва да е наясно, че онзи свинар със сигурност ще спечели делото срещу държавата, ако решат да му посегнат. Затова не е лошо да построи безвъзмездно една почивна станция за съдиите в близост до свинарника. Подобни игри на фалшива смелост отдавна са създали една мрачна зона на привидност в телевизиите. И те създават привиден мрак от екрана – а не могат да проникнат в истинския Мрак. Убиха едно момиче в парка – и това бе повод да се нахвърлят срещу полицията и общината. Пак игра на смелост. Заместник-шефът на софийската полиция Ивайло Спиридонов сподели нещо нечувано – поне 50 души от разпитаните евентуални свидетели на убийството са били мъртво пияни в онази вечер и са се търкаляли скотски из храстите. Какво представляват тия отрепки стана ясно от интервю с предполагаемия убиец по Нова телевизия. В безсрамното дуднене на този тип като в миниатюра се побира цялото безсрамие на подобни хора – езика им, навиците им, излишността им, мизерници безподобни, които обитават, и то с удоволствие, един свят на просташка всепозволеност. Вие се плашите от скинхедс или от някакви напъни на неосъзнатите “националисти”, обаче голямата беда, големият Мрак е навсякъде около вас. Няма полиция на света, която да успее да се справи с тази паплач. Телевизиите обаче се занимават отново с полицията – в телевизиите е пълно с шерлоковци, които от всичко разбират, а отгоре на всичко са и смели. Обаче никога няма да се сетят да представят ония 50 души – аборигените на прехода, живите развалини на столица номер 1 на археологическите развалини, няма да посмеят да покажат вътрешната вандалщина, която отдавна ги е изпепелила. Смелчаците от телевизиите никога няма да направят и нещо безкрайно просто – да си зададат въпроса кой е причината за това, кой и какво породиха тази пустота, този Мрак, който не предвещава нищо добро. Те са заети да чоплят миналото – онова, мамка му! – но не и другото, вече 20-годишното минало на прехода, в което всички сме затънали и което създаде безподобен безпорядък. Смелчаци, идете в храстите след всеки концерт в парка и вижте къде се е преместила зоологическата градина и какво правят животните. Няма да го направите, щом полицаите са ви под ръка. Един полицай тия дни също бе повод да се демонстрира поредната смелост. Софийският Копланд разказа надълго и нашироко перипетиите си, след което се оказа, че е разказвал надълго и нашироко измишльотини (Новините на Би Ти Ви). На следващата вечер от телевизията дадоха думата на старши комисар Валери Йорданов – това е любимият похват на днешните смелчаци – оклеветят някого и след това – охо, заповядай, кажи сега каква е истината. Заети с обичайните си акции на смелост репортерите изобщо не се сещат предварително да проверят твърденията на поредния Барон Мюнхаузен. Ако тези проверки бяха практика в днешните телевизии, тяхната производителност тутакси щеше да спадне с поне 50 процента, може би и повече. И още нещо. Изобщо не е вярно, че “чалгата” създаде скотовете от храстите. Тъкмо обратното – техните разпуснати души предизвикаха и набързо получиха своите химни. А кой създаде тяхната разпуснатост? И кому беше изгодна тя? Тези въпроси трябва да получат отговорите си от телевизионните смелчаци. Ще стане – на куково лято. Дотогава Мрака ще става все по-плътен. Да ви припомня, че по време на софийския концерт на Мадона върху едно българско знаме беше написано името й. За ония от храстите сигурно така трябва да изглежда българският флаг. А един от тях дори каза: “Ние, българският народ, трябва да се представим добре пред Мадона.” Тия от храстите вече са страшна сила. През седмицата, за щастие, се разминахме с една чудовищна дискриминация. След дълги разправии, плод на още по-дълги далавери, накрая от Футболния съюз благоволиха да се смилят – и съобщиха, че няма да попречат на телевизиите да излъчват срещи и от чужди футболни първенства. А имаше голяма опасност да ни затворят в местния футболен свинарник.