—————————————–

Искам да разкажа за един човек. Този човек беше мой приятел. Човек свестен, трудолюбив, разбиращ и верен другар. Искам да разкажа за него, защото той си отиде млад, забравен почти от всички. Неговата съдба не е изпълнена с приключения, забележителни постижения или някакви подобни неща. Той беше обикновен водопроводчик, нищо човешко не му беше чуждо, но същевременно се стараеше да бъде добър. Не мога да не си спомня за него, защото се познавахме от толкова много години, че почти нямам спомени от времето, когато не сме се познавали. Когато бях далеч от моето семейство, а братята и сестрата бяха малки, тогава родителите ми имаха някои затруднения. Този човек се притече на помощ, не търсейки нищо в замяна. Съвсем безкористно и по човешки. Помагал е не само на мен, а на всички, които познаваше. Никога, никому не е отказал помощ. Също така, когато се събереше компания, той беше нейната душа. Около него на всички им беше хубаво, а ако някой имаше проблеми, винаги можеше да си изплаче мъката, да получи разбиране и съвет. Този човек умееше да разбира хората, да вниква в проблемите им и да им помага, доколкото това му е по силите. Днес, когато го изпратихме по последния му път, аз видях, колко много хора бяха забравили неговите добрини, неговата помощ… Останах много изненадан, че от всичките му приятели го изпратиха само двама души. Това откритие ме порази, защото си мислех, че той има много приятели. За съжаление май се оказа, че това не е така. Докато има кой да го помни, този човек ще е жив в сърцата на помнещите го. Винаги, когато погледна назад във времето, аз ще го виждам такъв, какъвто беше. Верен приятел, благ човек и светла личност.

#дневник