2011-а – годината на Космоса

actualno.com  12.12.2011

Русия обяви 2011 за Година на Космоса.

И това не бе случайно. На 12 април се навършиха 50 години от историческия полет на първия човек в Космоса. През 1961 година Юрий Гагарин се отправи към звездите с кораба “Восток”.

Паметната годишнина беляза цялата 2011 година, която ще се запомни най-вече с успехите и провалите в борбата за покоряването на Марс, с откриването на първата планета-близнак на Земята “Кеплер-22b” на 600 светлинни години от нас, с изстрелването на космическия апарат “Джуно”, което позволява на човечеството отново да достигне и наблюдава планетата Юпитер, с това, че “Доун” достигна астероида Веста в астероидния пояс между Марс и Юпитер, а сондата “Месинджър” – планетата Меркурий.

Общото събрание на ООН обяви 12 април за Международен ден на полета на човек в Космоса, допълва БТА. Този ден ежегодно ще се отбелязва в целия свят като началото на космическата ера за човечеството. Ще носи заряда на неугасващия копнеж на хората за нови космически приключения.

През десетилетията след историческия полет на Гагарин човечеството направи голяма крачка напред в усвояването на Космоса – хората се научиха да живеят и да работят продължително на околоземна орбита, да изстрелват различни апарати към близки и далечни планети и комети, не само да мечтаят за полети до Марс, но и да се готвят за тях. За този период се сформира т. нар. клуб на космическите държави – страни, изпратили в Космоса свои представители или космически апарати. Член на този изключително престижен клуб е и България. Отбелязването на датата съвпадна с 30-годишнината от първия орбитален полет на американска космическа совалка.

Също на 12 април САЩ изстреляха “Колумбия”. Космическите совалки, общо пет на брой, бяха използвани в продължение на три десетилетия, преди окончателно да бъдат пенсионирани тази година и да се превърнат в музейни експонати. За 30 години те струваха на САЩ 196 милиарда долара, повече, отколкото страната даде за пътуване до Луната, за създаването на атомната бомба и прокопаването на Панамския канал, взети заедно. Доведоха и до смъртта на 14 астронавти. С тях обаче летяха представители на 16 държави, освен САЩ.

“Откритията, които совалките направиха възможни, международното сътрудничество, което породиха, придобитите познания, макар и с платената цена в човешки живот, допринесоха по много важен начин за общия прогрес на човечеството” – каза президентът Джордж Буш, който отговаряше за началото на програмата на совалките още като вицепрезидент по време на мандата на Рейгън. На по-заден план остана друга важна годишнина – на 5 май 1961 г. Алън Шепърд стана първият астронавт в Космоса.

Полетът му, последвал няколко седмици след този на Гагарин, даде стимул за развитието на програмата “Аполо”, завършила с кацането на Нийл Армстронг на Луната. През февруари проф. Лафлин от университета на Калифорния – Санта Крус, изведе формула, с която се изчислява цената на всяка планета. Според нея Земята струва 3000 трилиона британски лири, а Марс – само 10 000 британски лири. Човек би се запитал, като е толкова “евтина” Червената планета, с какво привлича земните жители. Основната цел на Русия и САЩ през 2011 година обаче се оказа именно Марс.

На 9 ноември Русия за пръв път от 15 години насам изстреля от Байконур междупланетна станция – “Фобос-Грунт”, която да изследва един от спътниците на Марс и да донесе образци от него. С програмата страната разчиташе най-накрая да осъществи успешно междупланетна мисия, след серия неудачи в миналото. “Фобос-Грунт” обаче се оказа най-големият провал на Русия през 2011 година. Малко след успешния старт, станцията не запали двигателите си и не можа да се отправи към Фобос.

Опитите да бъде реанимирана, в които се включиха САЩ и Европейската космическа агенция /ЕКА/, не доведоха до успех. Сега се очаква кога отломките на “Фобос-Грунт” ще достигнат земната атмосфера. А хората се питат върху чия глава ще паднат. За България обаче “Фобос-Грунт” ще се запомни най-вече с това, че със станцията излетя българският апарат “Люлин Фобос”. Неговата задача бе да изследва радиационните условия в междупланетното пространство около Марс. Включването на апарата в мисията бе огромно признание за постиженията на българските учени от Института за космически и слънчеви изследвания към БАН.

Също в края на 2011 г., на 26 ноември, САЩ изпратиха към Марс новия си марсоход “Кюриосити”(“Любопитство”) с ракетата “Атлас V”. Марсианската научна лаборатория, както е официалното име на марсохода, е най-скъпият, най-съвършеният и сложен апарат в историята. Той ще изследва Червената планета, за да установи дали там е имало условия за живот. “Кюриосити” ще допълни откритията, направени от марсоходите “Спирит” и “Опортюнити”, изстреляни през 2003 г. “Кюриосити” е с размерите на спортен автомобил.

Цената му обаче далеч не може да бъде сравнена с тази на една суперкола – 2,5 милиарда долара. Междувременно повече от 40 години, след като Армстронг стъпи на Луната, не един, а цели 6 души “се разходиха” по Червената планета. През 2011 година успешно завърши уникалният експеримент “Марс 500”, в рамките на който шестима души от Русия, Франция, Италия и Китай живяха повече от 500 дни изолирани от реалния свят от юли 2010 година, за да имитират полет до Марс. По време на мисията бяха извършени повече от 100 експеримента, които ще помогнат при един реален полет до Марс през 30-те години на ХХI век.

Марс ще остане приоритет в космическите програми и в бъдеще. През април НАСА и ЕКА обсъдиха възможността да изпратят един общ марсоход до Червената планета през 2018 година. А през декември представители на Европейската космическа агенция, а също на САЩ и Русия, се събраха във френската столица, за да съгласуват общи действия в изследването на Марс. От надпреварата не изостава и новата космическа сила в света – Китай.

Още през януари бе огласено, че в страната се разработват техническите аспекти на проект за самостоятелно изпращане на изследователски апарат на Марс през 2013 година. В основата му ще залегнат технологиите от първия и втори етап на програмата за изследване на Луната. Кой ще спечели надпреварата за покоряването на Марс, само бъдещето ще покаже.