100 ГОДИНИ, ОТКАКТО СВЕТЪТ ВИДЯ, ЧЕ ИМА АЛТЕРНАТИВИ НА КАПИТАЛИЗМА

ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 100 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Автор: Мика Синминеен:

На днешната дата през далечната 1917г. избухва Великата октомврийска социалистическа революция в Русия, чието избухване е краен резултат на тогавашната политика, обрекла на гладна смърт милиони хора в Руската империя, а стотици хиляди войници са изпратени по фронтовете почти без оръжие, боеприпаси и снаряжение. Първоначално ВОСР е просто продължение на Февруарската революция и нищо повече.

Ето какво ни казва Хърбърт Уелс в своята книга „Кратка история на света“, излязла през 1922 г:

„Руските войници били изпращани на бой без оръжия, дори без патрони за пушките. Те просто били прахосвани от своите офицери и генерали, изпаднали в един делириум на милитаристско въодушевление. Известно време войските страдали безропотно, както страдат животните, но съществуват граници за търпението, дори и на най-невежия. Дълбоко отвращение от царизма плъзнало из тези армии от хора, предателски изпращани на заколение. От края на 1915 г. Русия станала източник на безпокойство за своите западни съюзници. През цялата 1916 г. тя останала главно в положение на отбрана, и дори се появили слухове за мир с Германия.“

„През 1917 г. действията се развили бързо. Гладните бунтове в Петроград се превърнали в революционно въстание. Направил се опит отгоре за унищожаване на Думата — представителното учреждение. Започнало арестуването на либералните водачи. Всичко завършило с образуването на временно правителство, начело с княз Лвов, и с абдикацията на царя (15 март 1917 г.). Предполагало се, че движението ще приключи с една умерена промяна, след като се установи управление с достатъчен народен контрол, може би, под властта на нов цар. Скоро, обаче, станало ясно, че народът е обезверен твърде много, за да се задоволи с подобно преустройство. Той бил отвратен от стария ред в Европа, от царе, от войни и от велики сили, и искал облекчение — и то бързо — от непоносимите мизерии.”

Но не това е важното на тази дата, а това, че за първи път избухва революция, която слага край не само на монархията, но и подлага на съмнение не само капитализма като такъв, а цялата система на собствеността. Идеолозите на революцията отричат експлоатацията на човека и проповядват, че ресурсите трябва да са на онези, които произвеждат благата, а не на онези, които са ги заграбили.

Пак там четем следното:

“Границата на руското търпение вече била достигната. В руските армии избухнали бунтове, особено на северния фронт, и на 7 ноември 1917 г. правителството на Керенски било свалено. Властта взели „съветите“ на социалистите — „болшевики“, начело с Ленин. Те се ангажирали да сключат мир, без да се съобразяват със западните сили. На 2 март 1918 г. в Брест-Литовск бил подписан отделен мир между Русия и Германия.”

“Скоро станало ясно, че тези болшевики социалисти са хора, съвсем различни от риторичните конституционалисти и революционери от фазата на Керенски. Те били фанатични марксисти комунисти. Вярвали, че тяхното изкачване на власт в Русия е само началото на една световна социална революция, и се заловили да променят изцяло социалния и икономически строй — само със силата на своята мистична вяра и абсолютна неопитност. Американското и западноевропейските правителства били твърде зле осведомени и неспособни, за да повлияят на този необикновен експеримент, или да го подпомогнат. Печатът се заловил да го дискредитира, а управляващите класи решили безусловно да провалят узурпаторите, независимо на каква цена за света или за Русия. В световния печат започнала една, несдържана от нищо, пропаганда от злобни и отвратителни измислици. Болшевишки водачи били представяни като невероятни чудовища, жадни за кръв и грабежи, пред чийто разврат, нравите на царския двор при Распутин бледнеели със своята белоснежна чистота. Срещу изтощената страна били изпращани банди, въстаници и нападатели, насърчавани, въоръжавани и субсидирани отвън. Нито едно средство за борба не било достатъчно низко или достатъчно чудовищно за изплашените неприятели на болшевишкия режим. В 1919 г. руските болшевики, трябвало да воюват срещу една английска експедиция в Архангелск, срещу японците, които нахлули в Източна Азия, срещу румънски, френски и гръцки отряди на юг, срещу руския адмирал Колчак в Сибир, и срещу генерал Деникин, подкрепян от френската флота в Крим. През юли същата година една естонска армия, предвождана от генерал Юденич, почти стигнала до Петербург. В 1920 г. поляците, подстрекавани от французите, извършили ново нападение над Русия. Едновременно с това, друг един реакционен водач — генерал Врангел, поел задачата на генерал Деникин да гази и опустошава собствената си страна. През март 1921 г. се разбунтували матросите в Кронщат. Съветското правителство, начело с Ленин, преживяло всички тези нападения. То проявило поразително упорство, а простият народ, макар и в условия на крайни лишения, през цялото време му засвидетелствал непоколебимо своята поддръжка. Към края на 1921 г. Англия и Италия полуофициално признали болшевишката власт. Докато в своята борба срещу чуждата намеса и вътрешните въстания болшевишкото правителство имало успехи, то не било така ощастливено в опитите си да създаде в Русия нов социален ред, основан върху комунистическите идеи.”

***

Октомврийската революция се оказва страшна за Светът на капитала, защото ударя в системата на собствеността и показва, че някой ден може да се изгради общество и без кастата на самообявилите се за богоизбрани самозванци, които са заграбили ресурсите и третират хората като добитък.

***

Макар на Запад, а и на Изток да твърдят, че ВОСР да е преврат срещу Царя-господаря, то това е за маскировка. Никому не е пукало за Николашка , а за това, че в Русия системата на собствеността е поставена под съмнение. Страхът, че това може да се случи и в други страни е толкова голям, че Светът на капитала ще предприеме редица мероприятия, за да отстрани „комунистическата чума“: от интервенциите на САЩ, Великобритания, Чехия, Полша, Румънияи Япония по времето на Гражданската война Чрез наливане на финансови средства и „дарения“ от големите концерни за Нацистка Германия и подпалването Втората световна война, в която ще загинат десетки милиони хора. След ВСВ, веднага ще започне Студената война… И така от 1917 до 1991 г. БЛОКАДА!

И цялото това морене на Света на капитала беше заради страхът, че някой ден може да осъмне гол като тояга… Че неговите членове вместо да се изживяват като богоизбрани, че се окажат равни пред Бога, каквито са всички останали…

Народа го е рекъл правилно: НА СТРАХA ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ!

***

От тук насетне, вече век само простите хорица с примитивно мислене не са наясно, че алтернатива на капиталистическия модел може да съществува. Не е казано, че трябва да е комунизъм или социализъм, а просто, че е възможна.